Вредната опаковка на "полезните" храни


Безспорно храните предлагани в търговските вериги в по-голямата си част са вредни, дали заради излишни калории, консерванти, подвеждащ маркетинг или просто от невежество или лакомия на потребителя. Сред най-големите вреди от храната е дифузията на вредни вещества към тях от опаковките им.

Циничен израз на мнозина е, че всички пакетирани храни са "говна". В това има голяма доза истина, синтетичните опаковки са нефтен продукт, въглеводороди от животински остатъци.
Киселото мляко е може би най-полезната храна, която се предлага по супермаркетите, стотици видове от десетки производители. В шарени, синтетични опаковки!

По дрехите посрещат, те дефинират човека, чист ли е, с чувство за хармония, практичен, адаптивен или е просто суетен хуманоид. Същото е и с храната, по опаковката избират, опаковката издава дали е полезна една храна. Полезна храна в синтетична опаковка няма.

Българското кисело мляко основателно е национална гордост. В една или друга степен то пази традицията чрез индивидуално зреене на всеки буркан в "топла стая", оптимална среда за развитие на млечно-киселите бактерии.

Всяка национална гордост е подложена на страст и драми. Истината обаче е измерима, а
глупостта - безкрайна. Най-пламенни защитници на една или друга теза за киселото мляко са хора, които никога не са правили кисело мляко, не са виждали под микросокоп бактериите, не правят разлика между йогурт и кисело мляко, още безкрайно много прояви на невежество, съчетано с нереална самооценка.

Чували сте за БДС (Български държавен стандарт), един анахронизъм от соца? Вероятно поради носталгия, много хора са убедени, че това е гарант за качество. Според БДС, киселото мляко може да зрее само в стъкло, керамика и полистирен (PS).

Голямата публична драма напоследък е дали да се позволи да се замени полистирена (PS) с полипропилен (PP). Което е удивителна проява на глупостта на един народ. Години наред, никой не се възмущаваше, че българското мляко по БДС е вредно заради полистирена, в който зрее. Стандартът може и някога да е бил актуален, в една изостанала технологично страна и във времена (70-те години на миналото хилядолетие), когато не са били изследвани докрай вредите от PS.

Полезни пластмаси няма, има по-малко вредни. Всъщност "полезните/безвредните" са такива, за които още не е изучена вредата им или поради корпоративни интереси, вредата се премълчава. На изображението в началото на материала виждате към момента кои са доказано вредните пластмаси и кои са по-малко вредни. Оказва се, че точно "скандалният" полипропилен (PP) е по-малко вредната опаковка, спрямо позволеният от БДС полистирен (PS).

Ще си позволя да дефинирам накратко видовете пластмаси, които ни обкръжават, задушават, тровят. Те са нанесени на дъното на всяка опаковка с цифра (1-6), под която има съкратено означение (PET, PP, PS...) 
  
1. Полиетилен, polyethylene terephthalate (PET или PETE).
2. High density polyethylene (HDPE).
3. Polyvinyl chloride (V или PVC).
4. Low density polyethylene (PELD или LDPE).
5. Polypropylene (PP).
6. Polystyrene (PS).
6. Polystyrene (PS-Е).
7. Други (OTHER или О).

Актуални напоследък са новите:
  • PLA (Полилактид). Направени от био разградими източници като царевично и картофено нишесте, захарно цвекло и други суровини, които имат високо съдържание на скорбяла. Тези растителни "пластмаси" се разлагат за около 12 дни при подходящо третиране в специални торища.
  • PES пластмаси (Polyethersulfone). Те са полиестер с изключителна устойчивост, по-трудно влизат в реакция и практически не отделят от себе химикали. Това са свободни от бисфенол А пластмаси, които остават стабилни в широки температурни граници, устойчиви са на повечето химикали и процесите на саморазграждане и стареене. Продуктите, произведени от този вид пластмаси могат да се подлагат на многократна стерилизация без това да повлияе на техните качества, което ги прави подходящи при контакт с храна.
Този материал няма за цел да ви запознава с пластмасите. Специалист съм по млека, не по опаковки. Много по-подробна информация за вредите и перспективите може да откриете в други източници. Повечето от които си противоречат. Със сигурност след 10 години ще се установи, че безвредна днес опаковка в една или друга степен е вредна, катализатор е за едно или друго заболяване, а налагането ѝ някога е било поради невежество или дори умишлено.

Мое мнение е, че единствената опаковка, подходяща за кисело мляко е стъклото, затова по-горе намекнах, че добра ферментация може да настъпи само в буркан. Убеден съм, че това мнение ще е вярно не за година-две, а за хилядолетия.

По-малко или повече вредни пластмаси за някои храни може да са подходящи, особено за бърза консумация. Някои пластмаси дифузират в храната по въздействие на топлина, други на вода, трети на мазнини. В киселите млека има и мазнини, и вода. Българският тип кисело мляко зрее за 6-10 часа в топла среда. При американския и европейски йогурт зреенето е извън опаковката и поради това изкисванията там са други. Зреещото на 46 градуса, мазно мляко  в пластмаса е абсурд, който не би бил допуснат на западните пазари.
Моите млека зреят само в добре стерилизирани, стъклени буркани. Изследванията се провеждат в керамични съдове. Металът е недопустим при ферментация, например при смесената алкохолно-млечнокисела на кефира, млечната гъба умира. Бактериите най-добре зреят свободно в природата, после в стъкло.

Стъклените буркани освен своята безспорна липса на вреда са и на-екологични, защото лесно се преработват, могат да се ползват многократно след стерилизация.

Коментари