Нутриентите на соевото кисело мляко в сравнение с краве и кокосово

Истината се измерва с личен опит и факти, глупостта - с всичко останало. Затова в медиите, в словата на псевдо гурута може да се открие само (дез)информация, която издиша пред фактите. Сред най-големите насаждани заблуди са тези за полезната храна. Най-големи "специалисти" в обсъждането на която са хуманоидно създания, които не могат и салата да приготвят.
В моите анализи и изследвания, залагам на измерими факти. Това отличава нас инженерите, от да речем политолозите или хората на държавна работа.
В този материал ще стане въпрос за соевото кисело мляко. Как се отразява на организма ни, по-добро ли е от животинското, а от кокосовото? Длъжен съм да отбележа, че кисело мляко може да стане само от протеинов източник в специфична въглехидрана среда за анаеробните млечно-кисели бактерии, тоест от животински млека и соя. Всичко останало, например кокосовия "йогурт" е просто имитация на ферментация, там млечно-киселите бактерии няма какво да коагулират (разцепят протеина с млечната си киселина). Но за протеина, малко по-долу.
Най-първична, но и стойностна информация за храната дава състава на нутриентите: белтък, мазнини и въглехидрати, както и свързаната с тях енергийна стойност (калории) на продукта. За съжаление те няма как да се измерят у дома, затова използвах лицензирана лаборатория, с микроскопи, доктори в маски и престилки, всичко както си трябва. Скъпо удоволствие. Но евтина "истина" има само в жълтите медии.
За изследване занесох голям буркан пробиотично кисело мляко от българска соя. Получиха се  интересни резултати. Освен състава на нутриентите, поръчах и микробиологичен анализ за коли форми и плесени, в което всичко е идеално, но за това в друга тема.
За еталон на нутриенти взех това краве кисело мляко, най-близко до българския стандарт, вкус и традиции, без шашми с нишесте и външна мазнина.
Кокосовият ферментирал десерт правилно е наречен от френския производител точно така, а не йогурт. Цената на този продукт е потресаваща предвид грамажа му, а вкусът му е любителски, но здравословната мода иска бутикови продукти.
Най-диетичен, с най-малко калории е домашното соево мляко. Поне така твърди лабораторията и хората с бели престилки. Кокосовият крем, наблъскан с тапиока нишесте и безумно количество захар е 4-ри пъти токсичен... извинете, по-калоричен.
Подобна картина показва и въглехидратния състав, където захарно-нишественият продукт отново е (анти)рекордьор. Соевото кисело мляко има най-малко въглехидрати, а лактозата в кравето мляко си казва думата с двойната спрямо бобовата суровина доза.
  
Мазнините в кокосовият десерт са много, бих казал прекалено. Кравето мляко си пази пълномасления състав и е точно с 3.6% масленост, но имайте предвид, че тези мазнини са основно наситени животински, които не са добри за сърдечно-съдовата система. Соевото кисело мляко има добра масленост и то от полезни мазнини. 
А сега, внимание, най-важният параметър в едно мляко, било то прясно или кисело. Колко протеин има. Нали за това се пие мляко, заради протеина, а не заради нишестето и мазнината. Може и с малко, но соевото кисело мляко побеждава кравето. А това дори не е най-високопротеиновия вид соя, с който съм работил. Има соя, с която млякото става твърдо като сирене, благодарение на свърх-протеинова коагулация. 
Изводът е ясен, соевото кисело мляко при най-малко калории, осигурява най-много протеин, което означава, че това е най-диетичния продукт. Подходящ за регулиране на тегло, холестерол, намаляване на кръвното налягане и въобще всички онези ползи, за които говорят съвременните научни изследвания.
Ако някой иска да се възползва от грижите на традиционната медицина, да има причини за прием на хапчета за регулация на кръвното налягане, бетаблокери, добавки срещу остеопороза и друга химия, нека си избере кисело мляко, различно от соевото.
Вероятно някои от читателите са се вдъхновили от домашното мляко и ще се решат да го произведат сами? Искам да ги предупредя, че това е трудна задача. Тя, както никоя друга кулинарна инициатива, изисква перфектна хигиена, стерилизация, контрол на температурата, опит и рутина. Иначе се рискува с продукт, в който освен полезните бактерии, са узрели и далеч не толкова полезни. Пример за което са някогашните кисели млека, които се разваляха за три до 5 дни, в тях имаше лоши бацили, а хигиена без стерилизатори и миялни машини на висока температура не бяха познати. Тестваното соево мляко например минава през над 60-минутна термична обработка (95-98 градуса) за пастьоризация и хомогенизиране, трайността му надминава две седмици в хладилник.
На първата снимка виждате моят нов шедьовър, мляко от високо-протеинова био соя, подсладено с премиум екстракт от стевия и френска ванилия. изумително вкусно, сладко-кисело, ухае прекрасно. Виждате как след 10 минути престой, то запазва ландшафта си и не пуска суроватка. Уникат, за който ще стане въпрос друг път.
Допълнителна информация, E-mail: plantyogurt@gmail.com   

Коментари