Окислените мазнини: основна причина да остаряваме и боледуваме

Всичко е окисление, затова стареем и боледуваме. Свободните радикали окисляват живите същества. Дишане, хранене - всичко е окисление. Окислението е животът.
Противно на възприетите мнения, мазнините които приемаме не са толкова вредни с калориите си, а с това, че са окислени, чрез тях се поемат много свободни радикали. Месото, дори и да е полезно прясно, само след няколко часа е окислено и вреди много.
Млякото от магазина е ултра-окислено, за да се хомогенизира, мазнините му се пулвелизират по много окислителен начин, или чрез центрофуга, или чрез огромно налягане през метален отвор. Окислени са всички храни с непресни мазнини, били те растителни или животински.
Факт е, че откакто има промишлени мазнини в магазините, има затлъстяване, диабет, рак. Жестоко изпитание за тялото са пържените храни, пърженето е свърхокисление на мазнините, възможно най-жестоката обработка на храната. Високата температура окислява мазнините. Включително и UHT млякото, киселите млека.
Има много диети, наблягащи на мазнините. Първоначално това е добра стратегия, тъй като се елиминира зависимостта от бързи въглехидрати и се сваля ударно гликемичния индекс на храната. Но в дългосрочен план това е пагубно за организма, защото неокислени мазнини на практика липсват. Освен, ако не са от жива храна като авокадо, кокос или някои ферментирали храни.
Ферментацията не позволява окисление, защото протича в анаеробна, безкислородна среда. По тази причина, киселото мляко и кефирът се считат за полезни храни. Но, погрешно. Някога тези функционални, пробиотични храни са се заквасвали с натурално, неокислено мляко. Сега е различно, ферментира се мляко, което е предварително окислено. В тази окислена среда бактериите също не се чувстват добре, затова се ползват синтетично отгледани бактерии.
Липсва традицията, сега млякото от кравата до завода за ферментация се окислява жестоко, от времето, транспорта, съхранението в метален съд, термичната обработка, хомогенизация.
Не окисляващо организма е соевото мляко, произведено у дома и незабавно заквасено. По-лесно е да имаш блендер за соя, отколкото крава за свежо мляко.
Нещо повече, чрез домашно кисело мляко, тялото не само не се окислява, а напротив, анти-окислява се, неутрализира свободните радикали. Същото правят и човешката кърма, и прясното животинско мляко. Но цял живот човек не може да бозае, нито има от кого, нито пък има ензима лактаза за да разгражда лактозата. Затова - соево мляко, прясно, домашно. Бързо охладено и незабавно заквасено, за да няма време за окисление.
Нещо много важно за соята - тя има изофлавони (хормонален и вероятно ензимен ускорител), най-мощният антиокислител, извън човешкото тяло. Неутрализиращи свободните радикали, оттам - притежаващи мощно противораково въздействие, подобряващи имунната система. Но в окислената от промишлена обработка соя не очаквайте изофлавони. Само в домашната храна, мляко, кефир, натто, сейтан, покълнала соя. Като стана въпрос за покълване, това е главният индикатор, че консумирате соя, а не окислени, мъртви семена, каквито се продават в найлон по супермаркетите. Тест: спомнете си училище как покълвахте бобчета в съд с памук и вода, соята също е боб. Самият боб има много от ползите на соята, те са роднини. Семена, които не покълват, за окислени, вредни семена. Всички брашна от какво ли не, са окислени до няколко часа след смилането им.
Храните, които не внасят окисление в човешкото тяло са невероятно дефицитни. Оказва се, че е по-добре да се консумират пресни въглехидрати, отколкото консервирани мазнини. Наистина, някога мазнините чрез маслините също са били ферментирали, живи, полезни, сега е различно. Зехтинът, маслата, олиата вече са преминали термична обработка, което означава, че са окислени. Някога е имало традиция за студено пресоване и бърза консумация, но вече не е така. Кой би купил някога зехтин на една седмица? Сега се продава на месеци в магазините.
Въглехидратните храни също се окисляват, но например накъсаните зеленолистни същевременно и самоферментират, което стопира окислението и дори напротив, чрез микроорганизмите, антиокислителните свойства се повишават значително.
Съвет: яжте прясна храна. Абсолютно задължително - пресни мазнини, въпреки че е абсурдно да се намерят в града.
Ето как се окисляват мазнините:
  • Чрез температурна обработка, особено над 100 градуса. Затова ползвайте парата за приготвяне на храни, наблягайте на суровите. Сушените плодове и зеленчуци при правилна обработка, самоферментират и се консервират.
  • Окислението се дължи и на металните съдове или прибори за обработка (блендер). Затова най-добрите съдове за готвене са стъклото, глината и керамиката, а ножовете - цирконий (керамика). Металните консерви не са добра идея за храна.
  • Времето окислява всяка мазнина, ако в нея няма живи пробиотици. Прясна манжда за два дни се окислява в хладилника и става недобра за консумация, особено ако е с окислени олио, зехтин. Заклано прасе, окислява много скоростно месото си. Сещате ли се защо елитните ресторанти, в които искат луди пари, демонстрират жива храна, преди да я приготвят - риба, например? А традициите за ядене на месо са само за незабавна консумация на свежо месо (Коледа, Гергьовден и др.). Взима се жива риба, не окислена, обезкостена. Месото няма никаква стойност като е окислено. Тайната на доброто му приготвяне е бавното готвене на ниска температура. В кой ресторант го има това?
  • Важно за месото! Вижте колко бързо то променя цвета си - това е заради скоростното окисление. Много бързо се окисляват червените меса, самите те са червени защото от организми които живеят чрез окисление (дишане). Окислението на тези меса става за минути, абсурдно е да се купуват пържоли от витрини, престояли там часове, дни, кайми окисляващи се с месеци. Знаете ли защо рибата е полезна? Но само бялата риба... нейното месо се окислява бавно, много риби са с червено месо - правете разлика. И все пак, древните хора знаят за окислението и консервират месото чрез пърлене и опушване, което пречи на окислението.
Хладилниците са вредни! Те дават фалшива увереност, че ядем свежа храна. Те не съхраняват храна, просто пречат на развитието на микроорганизми, плесени и гъбички, но не и на окислението. Та по-добре да има плесен и да я изхвърлим, отколкото да я консумираме окислена. Без хладилници, повечето хора биха консумирали свежа, неокислена храна.
Хладилниците презапасяват с окислена храна. Вместо свежа гозба за 3-4 часа да стане негодна и да се окисли, тя се поставя в хладилник за да се окислява. Храните за създадени от природата и нашите предци да се окисляват и развалят. Може обаче да подобрите тази лоша тенденция ако прясната храна я вакуумирате и после поставяте в хладилник.
Презапасяването с храна е основна предпоставка хората да затлъстяват. Ако човек се храни само с домашна храна и без хладилник, той няма как да надебелее, освен ако постоянно не готви, а това е досадно.
Единственият добър начин за съхранение на храна е чрез ензими и микроорганизми: кисело мляко, кефир, сирена, туршии, кисело зеле и др. пробиотични храни, наричани вече функционални.
В хладилник могат да се съхраняват пробиотични храни, но не и във фризера, лактобацили, с които съжителстваме според мен не са се адаптирали за толкова ниски температури.  Добрите температури за полезните микроорганизми са около 15 градуса, висока активност пък постигат при човешката температура от 37 градуса, на която се заквасва и киселото мляко.
Нещо важно за окислението и митовете около него. Любознателните, но невежи хора заблуждават себе си и околните, че киселинност и окисление са две еднакви неща. Например правят връзка между напитката Coca-Cola, че има ниско pH (киселост) и това, че окислява. Дори приписват същото и на лимона, защото и той е кисел. Ако искате да измерите окислителната опасност, тя се мери не с pH метър, а с ORP (oxidation reduction potential) метър, който много прилична на pH метър, но никак не е същото. Положителните стойности (mV) показват окисляващ потенциал, отрицателните - антиоксидантен. Човешката кръв (жив човек) има стойности около -80mV. Промишлено кисело мляко има стойност около +160mV. При домашно е съвсем различно:
На снимката в началото на материала, мазният каймак на соево мляко, възможно най-неокислената мазнина, която човек може да усвоява. Самото мляко след като се закваси по-късно, чрез анаеробно зреене запазва мазнините си неокислени. Някога същото се е случвало и с животинското мляко, затова има толкова много потвърдени ползи от животинското мляко, въпреки тежкият му казеин и неусвояемата лактоза. Заквасената прясна мазнина като тази е отличен атиоксидант, серум за кожата. Имайте предвид, че в мазилата за кожа също се поставя окислена мазнина.

Коментари