Има ли живот в меда?

Нашата телесна обвивка се състои от водород и кислород. Когато балансът в тях се наруши, когато външните въздействия станат по-силни от вътрешните сили, тялото старее и умира.
По отношение на водорода и кислорода, повечето обикновени хора, почти всички хранителни "гурута", а и немалка част от учените бъркат киселостта (pH) с окислеността (ORP). Съмнявам се това да е умишлено, всеки иска да постигне по-високо ниво на познание. Заблудата най-често се дължи на това, че любопитните хора разполагат единствено с pH метър и на негова база се опитват да открият концепция за здравето, храната, живота.
Алкално-киселинната теория за храната през последните години стана много популярна. От една страна тя върши работа, но от друга - е напълно погрешна.
Основен враг на телесната ни обвивка е не водорода, а кислорода. Окислението на тялото е причина за стареене, болести и смърт. Окислението е враг на всичко живо в природата. Частен случай на окислението е огънят, ръждата. Затова термично обработената храна ударно се окислява, особено в метален съд или нарязана с метални прибори.
След този поучителен увод искам да ви разкажа за меда, това природно чудо. Веднага ще ви кажа, че истинският мед е жив, пробиотичен, анти-оксидант. Мнозина от вас дори не предполагат, че медът е не само сладък, а кисел. Вижте стойността му за pH!
Какво кара живите продукти да са кисели? Пробиотиците! Или полезните микроорганизми, ако така ви звучи по-приемливо. В меда има полезни бактерии, които си осигуряват кисела среда, като по този начин го запазват дълго време от патогенни организми.
Въз връзка с тази теория ще ви спомена защо медът не трябва да се нагрява над 60 градуса, дори над 50 и не трябва да се излага на слънчеви UV лъчи. По този начин, се извършва бактериен геноцид и медът се умъртвява, губи почти всички полезни свойства.
 
Истината се познава в сравнението. Вижте меда в сравнение с пробиотичните напитки като реджувелак и кефирена суроватка.  
Най-важното сравнение е това, дали медът се явява окислител (източник на свободни радикали) или редуктор (техен неутрализатор). Да, медът не е толкова активен като диво ферментиралите кефир и реджувелак, но все пак е добър редуктор. Това не е валидно за промишленият мед, за топлинно обработеният... там стойностите са силно положителни.
Предполагам, че във възможно най-пресен мед, от кошера има още по-голяма редукционна сила и богата бактерийна и ензимна съставляваща.

Извод: медът наистина е чудо, но това чудо в магазин, бил той и био няма как да се открие. Поддържайте връзка с пчелари, ползвайте само свеж мед. Моя рецепта за поддържане на живот в меда са няколко капки от бялата утайка на диво ферментирала туршия. Може да го консервирате, запазите от атмосферно окисление със суроватка от кисело мляко.

Коментари

  1. Няма да е лошо някъде автора да напише името си. От една страна не е коректно към читателите, от друга как да вярваш на анонимни статии?!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване

Публикуване на коментар